Защо толкова много хора смятат секс куклите за страховити ?

Le Strong Museum of Play de Rochester, в щата Ню Йорк, има голяма витрина, пълна със стари и нови кукли, някои много стари и с историческа стойност, друг ток. Когато видите всички тези кукли заедно, има осезаем фактор на страх поради всички тези стъклени очи, които се взират във вас. (Втрисане !).

Мога да говоря само за себе си, но намирам някои страшни кукли, други изобщо не.

Когато бях дете, моята шотландска баба, че никога не съм срещал, изпрати ми красива кукла. Нарекох я Джийни и о ! как ми хареса ! Бях самотно дете и то дълго време, Джини беше най-добрата ми приятелка. Ден, моят квази-психотичен голям брат откъсна Джийни от мен и разби лицето й. Изпаднах в истерия от мъка и ужас. Опитах се да скрия Джийни, но майка ми го намери и се отърва от него. Брат ми каза, че е инцидент (Това не беше така) и майка ми го остави така.

След смъртта на Джини, единствените кукли, с които си играех, бяха Барби, нейната най-добра приятелка с лунички Мидж, гаджето й Кен и малката й сестра Скипър. Очаквах малко хора да намерят щастливите усмивки на тези тревожни кукли (но добре, винаги има изключения). Ден, моят ужасяващ голям брат отвлече моята Барби и я провеси на врата на осветително тяло. Бях много разстроен и брат ми продължаваше да ме отблъсква, за да не мога да се спусна към нея. Още веднъж, майка ми извини това, като каза, че е а “игра”. Баща ми най-накрая свали Барби. (Имаше и друг инцидент, при който брат ми удуши моята кукла Raggedy Andy, но куклата оцеля след нападението).

След травмата, която пострадах от ръцете на брат ми заради Жани, Дърпавият Анди и Барби, Никога не съм имала друга кукла, Никога. И до днес нямам нищо общо с брат ми. Колкото и призрачни и зловещи да изглеждат някои кукли, никой не може да се мери с моя ужасен голям брат и кампанията на терор, която той води срещу мен и моите любими кукли.